Електронният парамагнитен резонанс (EPR) е вид технология за магнитен резонанс, произхождаща от магнитния момент на несдвоени електрони. Може да се използва за качествено и количествено откриване на несдвоените електрони, съдържащи се в атомите или молекулите на веществата, и за тяхното изследване. Структурните характеристики на околната среда. За свободните радикали орбиталният магнитен момент няма почти никакъв ефект и по-голямата част от общия магнитен момент (над 99%) допринася за въртенето на електрони, така че електронният парамагнитен резонанс се нарича още "резонанс на въртене на електрони" (ESR).

Електронният парамагнитен резонанс е открит за първи път от бившия съветски физик E·K·Zavois през 1944 г. от MnCl2, CuCl2 и други парамагнитни соли. Физиците първо са използвали тази техника за изследване на електронната структура, кристалната структура, диполния момент и молекулярната структура на определени сложни атоми. Въз основа на резултатите от измерванията на електронен парамагнитен резонанс, химиците изясниха химичните връзки и разпределението на електронната плътност в сложните органични съединения, както и много проблеми, свързани с механизма на реакцията. American B. Commoner и др. въвеждат технологията за електронен парамагнитен резонанс в областта на биологията за първи път през 1954 г. Те наблюдават съществуването на свободни радикали в някои растителни и животински материали. От 60-те години на миналия век, поради непрекъснатото подобряване на инструментите и непрекъснатите иновации на технологиите, технологията за електронен парамагнитен резонанс се използва във физиката, полупроводниците, органичната химия, комплексната химия, радиационната химия, химическото инженерство, морската химия, катализаторите, биологията и биология. Използва се широко в много области като химия, медицина, наука за околната среда и геоложко проучване.